Преизбирането на Доналд Тръмп за президент на 5 ноември 2024 г. не се очаква да промени неговата непоколебима подкрепа за Израел.

Въпреки това, отношенията му с израелския премиер Бенямин Нетаняху вероятно няма да бъдат толкова безпроблемни, както през първия му мандат. Все пак, нито Близкият изток, нито Израел, нито самият Нетаняху са същите, откакто Тръмп напусна поста.

На фона на засиленото напрежение в отношенията между САЩ и Израел, Нетаняху се сблъска с множество предизвикателства от администрацията на Байдън от януари 2023 г. насам – от законопроекта за съдебна реформа до незаконните селища в окупирания Западен бряг. През този период той успешно устоя на натиска от страна на демократите и на моменти ефективно използва тази съпротива като инструмент в своята вътрешна политическа стратегия.

Въпреки това, въз основа на стила на лидерство на Тръмп по време на първия му мандат, може да се твърди, че за Нетаняху ще бъде трудно да поддържа същата траектория. Освен това, дали все още съществува силен Нетаняху, способен да задържа израелската политика, както го направи през първия мандат на Тръмп, ще стане ясно едва след като конфликтът утихне.

Дефицитът на доверие между двамата лидери също се очертава като критичен въпрос. Докато Тръмп все още оспорваше резултатите от изборите през 2020 г., Нетаняху поздрави Байдън с видео съобщение – жест, който Тръмп по-късно определи като акт на нелоялност.

Силата на Тръмп, слабостта на Нетаняху

След пет избори от 2018 г. насам и период на политическа нестабилност – включително година в опозиция – Нетаняху се върна на власт в края на 2022 г., като улесни влизането на ултра-десния лагер на Религиозния ционизъм в Кнесета. Въпреки това, позицията му остава несигурна поради продължаващите съдебни битки и удара върху неговия имидж на „г-н Сигурност“ след атаката на 7 октомври.

Нетаняху става все по-чувствителен към исканията на своите коалиционни партньори, от които зависи продължителността на неговото правителство, и понякога се затруднява да управлява разделенията в самия Ликуд. В резултат на това, Нетаняху в момента заема позиция на лидер, който е успял да оцелее политически в Израел чрез различни маневри.

Ограничени възможности във външната политика

Във външната политика възможностите на Израел значително се стесниха от средата на 2010-те години. По това време Нетаняху имаше ефективен диалог с Путин и участваше в многостранни инициативи, като разширяването на отношенията с Китай и проекти като китайското разширяване на пристанището в Хайфа. Въпреки това, отчасти поради уникалната структура на отношенията между САЩ и Израел, този многостранен подход не успя да се развие напълно.

След 7 октомври израелската външна политика стана значително по-зависима от Вашингтон, особено в съответствие с националните интереси за сигурност. Освен това, оттогава наследството на Авраамовите споразумения от ерата на Тръмп и усилията за разширяване на фронта за нормализация с Израел претърпяха значителен удар.

Тръмп, от своя страна, влиза във втория си мандат с по-силна позиция, отколкото през 2017 г., като се възползва от по-голяма електорална подкрепа и засилено политическо влияние.