Корените на конфликта между Израел и Палестина се простират до края на 19-ти век, когато възниква ционисткото движение, целящо създаването на еврейска държава в Палестина. Оттогава регионът е разтърсван от поредица войни, окупации и въстания.
Това не е първият път, когато конфликтът избухва с такава интензивност. От Арабско-израелската война през 1948 г., Шестдневната война през 1967 г. и Ливанската война през 1982 г., до двете палестински интифади, регионът е преживял безброй насилствени повратни точки. Но това, което отличава 7 октомври, е, че Хамас успя, макар и за кратко, да задържи израелска територия—нещо, което никоя друга палестинска съпротивителна група не е постигала преди.
Бойците на Хамас превзеха военната база Реим, щаба на израелската дивизия в Газа; в тази операция всички израелски войници, разположени в базата, бяха убити или пленени. Въпреки, че израелските сили успяха да си върнат базата, това разтърси усещането за военна превъзходство на Израел.
Защо 7 октомври е различен?
За много палестински коментатори събитията от 7 октомври представляват безпрецедентна ситуация. „Не си спомням нищо подобри“, казва палестинският професор, писател и политически анализатор Камел Хавваш, позовавайки се на уникалността на 7 октомври в контекста на задържането на израелски територии, в интервю за TRT World.
Друг палестински академик, Сами ел-Ариан, повтаря това мнение, като отбелязва, че Хамас многократно е атакувал Израел, но този случай е първият, в който израелска територия е задържана за кратък период от време.
„Разбира се, това може да се добави и като първи случай, в който Израел е нападнат от 1973 г. насам. Но този път Израел беше нападнат не в Синай от египтяните или в Голанските възвишения от сирийците, както през 1973 г., а на собствената си територия,“ казва Ариан пред TRT World.
Синайският полуостров, който Израел е окупирал два пъти — първо в края на 1950-те години и второ между 1967 и 1982 г. — е част от Египет, а Голанските възвишения, които са под израелска окупация от 1973 г. насам, официално принадлежат на Сирия.
Директорът на програмата за Близкия изток в Международната кризисна група, Йост Хилтерман, коментира значението на 7 октомври с думите: „Никога не сме виждали нещо подобно“, но също така добави, че този инцидент е продължение на дълготрайните модели на конфликта в някои отношения.
Някои анализатори откриват паралели между събитията на 7 октомври 2023 г. и другия значим арабо-израелски конфликт — Октомврийската война от 1973 г., която също започна в началото на октомври. Въпреки това, този път Израел беше нападнат не от Египет и Сирия, които атакуваха израелски територии през 1973 г., а на собствена територия.
На 7 октомври 2023 г. атаките на Хамас убиха 1.180 израелци, предимно цивилни, и раниха 2.400 души; палестинската съпротивителна група взе 251 души за заложници в Газа. След атаката Израел уби около 42.000 палестинци, предимно жени и деца.
Какво промени 7 октомври?
Преди 7 октомври Израел беше уверен, че дългогодишната политическа ситуация в Близкия изток, при която мюсюлманските арабски държави отхвърляха съществуването на еврейска държава в региона, е в процес на промяна в негова полза. Някои арабски държави започнаха да нормализират отношенията си с Израел благодарение на посредничеството на администрацията на Тръмп.
„Преди 7 октомври Израел изглеждаше така като че ли пише последната глава на своя проект за заселническа колонизация в Палестина. Той почти напълно беше потиснал палестинското лидерство, разколебал беше т.нар. арабска солидарност по отношение на Палестина и се готвеше да анексира голяма част от Западния бряг““, казва палестинският писател и анализатор Рамзи Баруд, позовавайки се на тези нормализации, маргинализацията на Палестинската власт и обсадата на Газа.
Атаката на 7 октомври позволи на Хамас много ефективно да наруши интеграцията на Израел в Близкия изток, особено чрез предложения Индия-Близък изток-Европа икономически коридор, като „започна нова война“, казва Хилтерман. Въпреки това той вярва, че Хамас като цяло не е постигнал много.
Баруд определя речта на Нетаняху пред ООН през 2023 г. като „върхов момент на разрушителен период в историята“. В тази реч израелският премиер представи карта, изключваща палестинските територии, и я нарече „Новият Близък изток“. Във визията на Нетаняху „Палестина не съществуваше като политическа реалност, а палестинците вече не бяха важни със своята воля и желания като нация“, казва Баруд.
Въпреки това, само две седмици след изказването на Нетаняху пред ООН, неочакваните събития от 7 октомври промениха всичко. „Като поставиха палестинците в центъра на бъдещия мир в Близкия изток, обезсилвайки способността на Израел да налага политически резултати чрез насилие и разкривайки нормализацията между Израел и арабските държави като неустойчива измама“, добавя Баруд.
Според Йост Хилтерман, атаката от 7 октомври позволи на Хамас много ефективно да наруши интеграцията на Израел в Близкия изток, особено чрез предложените икономически коридори като Индия-Близък изток-Европа, „като започна нова война“. Въпреки това, Хилтерман вярва, че Хамас не е успял да постигне значителни резултати в по-широк контекст.
Регинален отзвук
Международната позиция на Израел беше поставена под натиск. Западните държави, особено в Европа, станаха по-гласни в критиките си към действията на Израел. Междувременно, поддръжниците на Палестина спечелиха повече позиции в глобалната обществена дискусия.
След 7 октомври регионалната дипломация на Израел, особено преговорите с Саудитска Арабия, която се приближава към нормализиране с Тел Авив, изпадат в застой. Саудитска Арабия отказа да нормализира отношенията с Тел Авив, тъй като смята масовото избиване в Газа за неприемливо. Докато страни като Тюркийе, Южна Африка и Иран подновиха критиките си към действията на Израел, а в ООН големи сили като Китай и Русия изразиха загриженост относно поведението на Израел.
Експерти на ООН предупредиха Израел за риска да се превърне в „парийна“ държава. За разлика от САЩ, на платформите на ООН Китай и Русия осъдиха атаките на Израел в Ливан с радиостанции и пейджъри като нарушение на хуманитарното право, други европейски държави, като Испания и Ирландия, също предупредиха Тел Авив да не извършва повече нарушения.
Баруд твърди, че се формира нова форма на глобална легитимност, която е в съответствие с Газа и против израелската окупация и нарушенията на човешките права. Той предполага, че тази промяна заменя стария ред и че Израел продължава с „неописуеми жестокости“ пред „легендарната съпротива“ на палестинците.
„Легитимността вече принадлежи на тези, които са в солидарност с Газа, които се борят за Газа и умират за Газа, и на тези, които разширяват границите на конфликта в името на Газа. Всеки, който стои от другата страна на това уравнение преживя безпрецедентна загуба на легитимност.“
7 октомври несъмнено промени пейзажа на израелско-палестинския конфликт. Това, което някога се смяташе за стабилно политическо уравнение, при което Израел имаше пълен контрол и палестинските надежди бяха сведени до минимум, сега се е трансформирало в несигурност. Атаката не само разкри уязвимостите на Израел, но също така потвърди, че мирът в Близкия изток не може да бъде постигнат без справяне с палестинския въпрос.
„Това означава, че периодът след 7 октомври ще принуди пренаписването на политическите и геополитическите правила, които управляват Палестина и всъщност целия Близък изток през последните десетилетия, както и позицията на Израел спрямо арабските държави и регионалната парадигма на властта, домирината от САЩ,“ казва Баруд.
