Годината е 1897. Слънцето започва да залязва над могъщата Османска империя. Султан Абдулхамид II се опитва да потуши огнищата на бунтове, които избухват в различни региони.

Той не е Сюлейман Великолепни, но Абдулхамид II също не отстъпва по смелост. Неговият момент на слава наближава – момент, който ще бъде записан със златни букви в турската история и разказван от поколение на поколение. Той ще поведе османците към една от най-великите им военни победи – триумфът над нахлуващите гърци през 1897 г., в кратката и бърза Тридесетдневна война.

На 20 май 1897 г. османската армия обявява примирие след разгрома на гръцката инвазия. Четири месеца по-късно, на 20 септември, Гърция подписва мирен договор, като отстъпва някои гранични територии и е принудена да плати значителни военни репарации.

Сто седемдесет и пет години по-късно войната остава напомняне за военната мощ, която е направила Османската империя една от най-великите в историята.

Предистория на войната

Гърците, които живеят материално и морално комфортно под толерантното управление на Османската империя, започват да се бунтуват с времето, най-вече в резултат на провокации от сили, враждебни към империята. Подкрепата за бунта от страна на големите европейски сили е един от най-големите фактори за бързото му разрастване. Османската империя приема създаването на независима гръцка държава през 1830 г. под натиска на европейските държави.

Но от създаването си Гърция следва политика на разширяване срещу Османската империя. Това създава напрежение между двете страни, което ги довежда до ръба на война неведнъж.

Обгрижвана от европейските държави, Гърция започва да прави опити да анексира турските земи с гръцко мнозинство – особено Крит и Пелопонес на Балканите, както и островите в Егейско море – и да ги добави към своята територия.

В резултат на тези действия избухват големи бунтове на островите Пелопонес и Крит, които поставят Османската империя в трудна ситуация и я изправят срещу европейските държави.

До 90-те години на XIX век отношенията между Османската империя и Гърция достигат ново дъно заради въпроса за Крит. Крит е поставен под закрилата на европейските сили, а островът е обявен за присъединен към Гърция.

Османската империя протестира остро. Но осъзнавайки, че такива вербални протести едва ли ще бъдат чути, султанът предприема действия за изгонване на гърците от острова. Като се има предвид деликатната ситуация на остров Крит, Гърция решава да засили дейностите си в Тесалия, знаейки, че войната на острова би била опасна за нея.

След като Гърция увеличава военната си подготовка по границите на Тесалия, Османската империя също започва военни приготовления, укрепва позициите си и предприема всички необходими мерки, за да осуети гръцка атака.

Военните действия

През април 1897 г. гръцки войски преминават османската граница. Османската империя също обявява война на Гърция, като обяснява причините за решението си чрез официално изявление.

Османската империя е решена да спечели тази война и да възвърне изгубената си репутация. Под командването на Едхем паша османските сили пробиват гръцките формирования на няколко места. На много фронтове – като Чаталджа, Йенишехир, Домокос и Янина – гръцката армия е победена, а градове и села преминават в ръцете на османските сили един по един.

Някои места са предадени без бой. След неочакваните поражения и отстъпления на гръцките сили за толкова кратко време, европейските държави, които не могат повече да устоят на желанието на Гърция за посредничество за мир, се намесват.

Европейските държави не оставят Гърция сама, оказват натиск върху Османската империя за примирие и мир, и започват преговори за споразумение. След дълги и напрегнати преговори, на 4 декември 1897 г. е подписан договор. Според договора Гърция трябва да плати 100 хиляди лири като компенсация и 4 милиона лири на Османската империя за загубите по време на войната.

Тесалия, която е завладяна от османските сили, ще бъде върната на Гърция при условие за някои незначителни гранични промени. Османската империя също ще се изтегли от Тесалия, след като Гърция започне да изплаща военните компенсации. Въпреки големия си военен успех, Османската империя не успява да излезе от споразумението с пълна победа.

Османската империя е принудена да остави Тесалия на Гърция, която преди това е загубила чрез дипломатически средства, а този път си я връща с цената на кръв и живот.

Споразумението не успява да намери решение на егейския въпрос, особено на този за Крит. Нерешените проблеми между Гърция и Тюркийе не достигат окончателно решение. Особено Егейско море и въпросът за островите остават актуални и до днес.